Животозастраховането, което дълги години бе неглижирано от клиентите, явно заради пандемията преживява истински ренесанс.

По всичко личи, че българинът има здраво вкоренен в организма си ганглий, който го активира да започне да се застрахова от едно бедствие или нещастие едва когато то му се стовари на главата. И то само ако не получи достатъчно държавна подкрепа за преодоляването му.

Съзнанието за лична отговорност за състоянието на имота, имуществото и здравето явно са отстранени от съзнанието на повечето българи, затова и свързаните с тях застраховки бяха екзотика за голяма част от хората. Специално животозастраховането отбеляза значителни ръстове през 2019-а, когато хората се сблъскаха с озъбеното лице на последствията от COVID-19. Тогава премийните приходи на този вид застраховане скочиха с 11.3% годишно и достигнаха 498.7 млн. лева. На следващата година, когато населението свикна с вируса и управляващите прилагаха меки мерки, бе отбелязан спад от 11.5% до 441.5 млн. лева. Но след като смъртността и заболеваемостта удариха нови върхове през 2021-а, интересът към тази услуга отново е нараснал, защото от началото на миналата година до октомври премийните приходи в животозастраховането отново са скочили и са достигнали близо 483 млн. лева и вероятно до края на годината ще надминат постигнатите през 2019-а резултати. И не само. Има и сериозен ръст на застраховките с инвестиционен и спестовен елемент, защото немалко хора са преценили, че е разумно част от парите си да ги инвестират в нещо, което ще им донесе доход.
Може да видим валидността на застраховката на колата си онлайн

Може да видим валидността на застраховката на колата си онлайн

Представянето на хартиен документ вече не е обходим

Въпросът е защо трябва да се сещаме за необходимостта от такъв тип застраховки, когато попаднем в криза и каруцата вече се е обърнала? В развитите държави, към които всички се стремим, ситуацията и поведението на обществото е коренно различна. Според данни, предоставени от Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) на проведения на 27 януари уебинар, в Европа премийния приход от животозастраховането съставя 56% от всички застрахователни приходи, които са десетки трилиони. У нас това съотношение е 15% за пазар, който няма и 10 милиарда лева. Останалите 85% са в общото застраховане, като четири пети от тях са за автомобилно застраховане. Защо? Защото то е задължително. С други думи българинът (като цяло) се застрахова само ако го принудят, поради простата причина, че трябва да похарчи пари - 200 - 300 лева годишно, които по правило предпочита да изяде или да изпие.

Животозастраховането, както и имущественото, не е задължително. И това обяснява ниския му дял на пазара. А една такава застраховка може да предпази както отделния човек, така и семейството му от мизерно съществуване и дори от фалит и загуба на имущество. На проведения уебинар застрахователите дадоха много ясни примери за това. Едно семейство с две деца, където бащата носи доход от 3000 лева на месец, а майката от 1500 лева. Какво се случва ако вследствие на болест, катастрофа или нещо друго бащата трайно загуби работоспособност и доходът, който той носи вкъщи, падне от 3000 лева на 700 лева на месец? Семейството започва, ако не да бедства, то най-малкото да изпитва сериозен финансов дискомфорт. А това може да бъде избегнато, ако навреме е сключена застраховка "Живот".

Същото е с пенсиите. Какво става с човек, който за целия период на своята трудоспособна възраст е получавал средно 2000 лева на месец. След като се пенсионира, доходът му се редуцира до 600 - 700 лева на месец. И ако няма други спестявания или доходи от инвестиции, например в имоти, стандарта на живот на въпросния гражданин рязко пада. А това може да не се случи, ако той навреме е сключил и редовно е поддържал (като е заплащал) инвестиционна или спестовна застраховка. Няма да говорим за смърт или трайно увреждане на здравето на кредитополучател, който е взел голям жилищен кредит. Наследниците могат да си мислят, че ще получат въпросния имот и всичко ще е наред, но според Закона за наследството ще го получат заедно с неизплатения кредит. Могат да откажат да го плащат, но тогава и имотът остава в полза на кредитора. А това може да бъде избегнато с една застраховка живот.
Застрахователният пазар – сред най-бързо растящите в Европа

Застрахователният пазар – сред най-бързо растящите в Европа

С ръст от 13,3 % заема второ място в класацията на Insurance Europe

Защо при такива явни предимства на тези застраховки хората не ги припознават като жизнено необходими? Причините са няколко. Първо, българинът не обича да плаща. Второ, българинът се ражда и живее с твърдото убеждение, че държава винаги и за всичко му е длъжна. Трето, в по-голямата си част българите смятат, че застрахователите няма да им платят дължимото при настъпване на събитие, довело до щета. С първите две стигми борбата може да се води по два начина. Първият, който застрахователите са приели, е по линия на убеждението и промотирането на добрите примери. Това е дълъг, скъп и често неблагодарен процес. То изисква целенасочена работа на държава, медии, образование и на целия застрахователен и дори финансов бранш, като съществува реалния риск, постигнатото с много усилия, време и средства, бързо да бъде заличено от истерични и/или недобросъвестни действия на някой от участниците в процеса. Вторият път е институционалната принуда. И за България той е ефективен, както показват автомобилните застраховки. Но налагането на такава принуда изисква много детайлно и мъдро нормотворчество, така че естественото обществено противопоставяне на подобни мерки и неразделно свързаното с него политиканстване да бъде максимално смекчено.

За преодоляване на третата стигма "застрахователите не плащат" се изисква много активна разяснителна работа. Например, представителите на АБЗ посочиха, че за 2020-а изплатените средства по настъпили събития, свързани със сключени животозастрахователни договори, са 196.47 млн. лева. За десетте месеца на 2021-а сумата е близо 181.49 млн. лева. Значи застрахователите плащат. Ама не плащат достатъчно, ще кажат много хора. Какво е достатъчно? Според клиентите това е сумата, която те очакват да получат. А според застрахователите това е сумата, която клиентът е договорил да получи при настъпването на конкретно застрахователно събитие и за покритието на риска от това събитие той е платил. Четете си подробно договорите, преди да ги подпишете, съветват застрахователите, както впрочем го правят и банкерите и съвестните инвестиционни посредници. Липсата на такива навици в по-голямата част от българското население води до това, че при настъпване на събитие хората очакват да получат определена сума, но се оказва, че това събитие или не е в покритието на договора, за което е платено, или е платено за много по-ниско покритие. Поради немалкото случаи на подобни неразбирателства с клиентите застрахователите, а и регулаторите в ЕС, все повече изискват в договорите да има ясно разделение на рисковете, които застраховката покрива, и тези, които не покрива. Но както и да бъдат описани тези рискове, клиентът все пак трябва да ги прочете, за да реши дали да поиска включването на допълнителни рискове в застраховката, или въобще да я откаже. Същото важи и за премията, която се плаща от клиента при сключване на договора.

Не може да избереш най-малката премия и да очакваш максимално покритие при настъпване на щета. Освен това при здравните застраховки клиентите не могат да очакват да получат средства, при положение че са забравили или съзнателно са укрили свое заболяване или заболявания. Вярно е, че изпълнението на всички тези условия за сключване на най-изгодната за клиента застраховка изискват доста време и често финансови и здравни познания. Но нека се замислим колко време отделяме за покупка на кола, мебели, телевизор, компютър или мобилен телефон. И дали не е разумно да отделим поне същото време, като преглеждаме условията по документ, който може да ни гарантира стандарта на живот на нас и на семейството ни точно когато това ни е жизнено необходимо? А що се отнася до финансовите и здравни познания, винаги клиентите могат да обсъдят това, което не им е ясно с експертите на застрахователя.

Източник: https://news.bg/